East Coast Mini Tour / Снимки

Жули Арсич:
Криза настъпи! Не говоря за финансовата/икономическата. И преди и сега си ходя с два лева в джоба, ям банички и пия вода от чешмичките в морската. Кризата е по отношение на тъй наречената ни „сцена” (подиум ахахах) и по-точно, че нищо съществено не се случва. Не знам на какво се дължи това, само се надявам нещата да се променят. По тази причина решихме да вкараме малко разнообразие и да се организираме за едно мини турче в близките градове. Изборът не беше труден – Шумен, Добрич и Варна. Всеки един от градовете има доста добри места, както за айляк, така и малко по-хард.
Събота сутринта направихме сбирка пред дюкяна на Баш шефа – Вертиго Изток с кафенце и баничка. Лека полека пълнихме редиците! Една част хванаха влака, някои на СТОП, а най-мързеливите на кола. По обяд се изсипахме в „шумния” град. Като за начало загряхме на ръбаците пред РПУ Шумен. За незапознатите ще кажа, че целият център около полицейското е в ръбаци и рейлчета – яката поста! Хубавото е, че господата полицаи не само не ни гонят, но и наблюдават с интерес витруозните човки по паветата. За съжаление нямах много време – дългът ме зовеше и се отправих към автогарата да ловя автобяса за Търговище и да отразя сватбата на приятелка от университета.
След импровизиран душ на чешмата на шуменската автогара премахнах неприятната миризма, турих костюма и след час вече бях в обредния дом. Нямах идея какво се случваше с останалите в Шумен, вече бях на маса и жадно нагъвах първата бира. Не след дълго заваля силен дъжд и стана ясно, че палатковият лагер се проваля и тураджиите се прибират към Варна. Никой не е очаквал всичко да мине по план и без греди, но това не означаваше, че всичко е свършило! Пачангата продължава!
На следващия ден започнаха уговорките за Добрич. Поради липса на удобен транспорт се налагаше да се върна във Варна и от там да тръгна за Добрич. За моя радост Башчето се нави да ме изчака и да пътуваме заедно, хем да избегнем и голямата жега. Гъзът ми бая път видя, но си заслужаваше. В Толбухин се бяха събрали прилично много хора, кой информиран, кой не, но всички се събрахме на новоизградения добрички коневръз. След доволна загрявка се смъкнахме метри под паметника на Хан Аспарух, където ни посрещна благ наклонен парапет около шест метра. С гостенина от Гемания – Йохан се заиграхме доста, но най-много избухна нашият шестнайсет годишен алкохолик – Балтов.
Следващата спирка бяха ръбаците на хотел България. Там събрахме солидно количество зяпачи – цигани, хлапета, майки с деца и люде от третата възраст, любопитни да разберат защо е целият този шум, крясъци и пляскане на ръце. Лека полека започваше да се смрачава, а ми се искаше да отидем на още едно място, което от доста време имах мерак да покарам. Започнах лека агитация от човек на човек - „няма ли да сменим мястото”, „да цъкнем нещо за последно”, „е тука има един готин рейл с благ наклон” и така успях да си издействам десерта на карането в Добрич – рейла на Галерията! Този ми е един от любимите, които съм карал някога – благ наклон и приятна дължина!
И тъй де, разцъкахме Галерията, стана тъмно, останахме без сили, но чувството на удовлетвореност беше неповторимо! Тръгвайки към Варна си мислих, че тура се превърна в пълен успех за участниците в него и хората положили усилия за организирането му. Мислих си, че всичко мина перфектно, даже игнорирах дребните неволи, които се случиха. До момента, в който стъпих на родна варненска земя и не се качих на колата на брат ми да ходя да довърша вечерта с биричка и покер. Направих фаталити на бегачката за 3 бона. Пропуснах третия ден от тура, за това разказът продалжава колегата Фантаом Хекемянт! Фантоме...
Фантом Хекемян:

Благодаря Жули...
И така, третият ден от тура премина на територията на най-добрият град за живеене в България, а именно морската ни столица Варна... поради технически причини, Жули Арсич блъсна космическия кораб на Брат си и не присъства, но затова се включва Фантом.
Денят не започна на предвиденото място, нито и в уговореният час, но всички бяха толкова надъхани, че събраха доволна и ненаситна тълпа първо на Коневръза под ВИНС-а за загрявка, а след това и на "Жълтото Боксче"във Сърцето на Морската Градина- Шахче бати...
Фенове на варненския Ол Дърти Бастард а именно Димитър Балтов скачаха, викаха, вдигаха мексиканска вълна, искаха дори и потната му тениска, и той със 3 движения я събече, обра събралият се естествен спортен лубрикант под мишниците си, и я захвърли във подивялата търпа със похват на Мик Джагър и але ъп Соул към 540...
Немския звяр, Йохан "заЛьохан", сцепи със неописуеми от лаик като мен смени по цялото протежение на Бокса, със каменно изражение тип "Ала' Фюрер", а тълпата "АХХ-ваше" при всяко едно движение, и на всяко закръгляне на градуси при влизане и излизане от Бокса.
Всички се включиха подобаващо и надъхано от раперските Рояли на Сливенския Вятър a.k.a. Тазманиеца от Сините Скали, Илиян Памукоoooв...
И така до късни доби и ладни Бири...

Ще се ведим отново на 12.09.09 !!! VARNA SEAGARDEN STREET FEST !!!


кликни на голия мъж за да видиш останалите снимки